Темата с нуклеозидните аналози е много деликатна и лечението с тях се приема като последен вариант за лечение на хепатит Б. Причината именно е опасността от възникване на лекарствена резистентност, както и какво ще се случи след спиране на лечението.
Затова, веднъж започнало лечението с тях, е хубаво да не се спира поне няколко години, нека да ги кажем поне 3, а по възможност и повече.
При по-слабите нуклеозидни аналози има случаи, при които след спирането на лекарството поради поява на резистентност, вируса става дори по-агресивен и увреждането на черния дроб става с по-голяма скорост, отколкото преди началото на лечението. Но мисля, че при двата най-силни нуклеозидни аналози - ентекавир и тенофовир, тази опасност е доста по-малка, най-малкото поради много по-малкия риск от възникване на резистентност.
Има още нещо, което е критично важно, когато човек се лекува с нуклеозиден аналог - това е редовния прием на лекарството! Абсолютно е забранено и критично важно е да не се пропуска хапче, поради сериозната опасност вируса да започне да се размножава, в момента в който лекарството не действа, и опасността това да се случи дори и при едно забравено хапче, е реална! Ако това се случи, може да се компрометира целия изминал курс на лечение!
Затова, бъди много внимателна и не допускай да забравиш да си изпиеш хапчето, дори това да е само веднъж!
Поздрави,
Радо
