Ирче, така съжалявам за това, което прочетох в темата ти.
Твоята история беше първата, която прочетох от край до край, когато преди година и кусур постъпих в този форум. Чувствам те много близка, защото най-добрата ми приятелка, която безкрайно много обичам, се казва също Ирка, а и като го видя това слънчице на аватара ти, винаги се усмихвам.
Не мога да си обясня как така се е стигнало до тази ръзвръзка. Това, което мога да ти кажа е, че веднъж вече си минала през изпитанието и непременно ще успееш да го направиш отново. Имаш обичта и подкрепата на най-близък човек, пък и нашата - и ние сме един вид приятели. Налице е и помощта на държавата, която отпуска лечение - в твоя случай най-модерно.
Не бива да униваш. И не мисли много по темата. Когато дойде моментът, ще предприемеш каквото е необходимо, а останалото е в Божиите ръце. Все пак нашето заболяване - макар да е тежко и упорито, поне не е смъртоносно, а и имаме шанс за излекуване - ако не от раз, то от втория път.
Да се стараем да бъдем позитивни - това много би ни помогнало не само по време на лечението, но и въобще, за да живеем живота си пълноценно.
Прегръщам те и ти изпращам положителна енергия!
