Бъдещето и желанието за живот са еднакви за всички нас. Без значение дали сме на 25 или 65, какви други заболявания имаме и тн. Ако човек иска да се бори и да оздравее, възрастта какво значение има?
Предпочитам да се вгледам в нещата, които имам, а не в тези които нямам. Ако поставим нещата с краката нагоре, биха изглеждали така:
+ макар че лечение на 65 г., е по-трудно, отколкото на 25 г, то ти имаш опита на възрастта и можеш да приемаш нещата по-зряло и спокойно, отколкото някой невръстен новоизлюпен пациент на 20 и няколко години.
+ имам наблюдения, че хората с повече житейски опит са и по-дисциплинирани. За какво говоря? Ще си пиеш хапчето навреме, без да пропускаш, забравяш. Аз например постоянно се чудя дали го пих? В това си положение бих искала да имам няколко години в повече, за да не съм толкова завеяна и лекомислена
+ девиза ''По-добре късно, отколкото никога'' в твоя случай важи с пълна сила. Вместо да съжаляваш, че започваш лечение на тази възраст, благодари на това, че имаш достъп до лечение, до което много хора по света нямат.
+и не на последно място, нещо в което вярвам с пълна сила и сърце- хепатита ми даде много повече, отколкото ми взе. Човек започва да цени много повече близките си, това да се усмихне на непознат, това да се радва на малките неща, това да осъзнае колко е хубав живота, независимо от всички препъни камъни. Те са тук, за да ни направят по-силни и осъзнати.
И макар че сигурно ти звучи несериозно това, което ти казвам, имайки в предвид, че не си с приятна диагноза, то наистина вярвам в тези неща и знам,че твоето лечение ще е успешно и ти ще си добре
Така че горе главата, много кураж и вяра.
Поздрави,
Силвана
