Здравей, Мария.
На първо място, махни това "отчаяна"
Много хубаво са ти отговорили, че ако се отчаяш, само ще паникьосаш и съпруга си. Някои неща, които мога да ти кажа:
1. Не се тревожи за децата. Хепатит С се предава само по кръвен път, при това при
масиран контакт между кръвта на носителя и здравия. Вероятността за предаване при нормален полов контакт е минимална. Не само при нормален контакт вероятността за достатъчно големи наранявания е малка, но и във влагалищните секрети се отделят естествени ензими, които унищожават вирусите. Предаването от майка на плода става тъй като плодът използва кръвта на майката по време на бремеността. През пъпната връв тази кръв отива директно в черния дроб на плода, откъдето и заразяването. За да се зарази детето от бащата, трябва първо той да зарази майката.
2. Не е вярно, че хепатитът се лекува когато се влоши. Просто повечто хора не знаят за проблемите си докато не пожълтеят, или не почне да им се бели кожата. На мен ми го откриха съвсем случайно, аз всъщност бях отишъл да се изследвам за СПИН, но за мое щастие тестът бил комбиниран. Истина е обаче, че здравната каса предпочита да дава предимство на хора с високи вирусни нива и ниски увреждания, т.е. такива при които има по-голяма вероятност за успешен изход от лечението, а в същото време -- по належаща нужда.
3. Не си давайте парите! Ако ви се ходи до Германия на разходка -- приятно прекарване. Иначе тук си имаме прекрасни специалисти. Освен това лечението е продължително и зависи от организма на болния, а не от лекуващия лекар. Намесата на лекуващия лекар е в прилагането на палиативни мерки за овладяване на страничните ефекти от интерферона и рибавирина, а не в лечението.
4. За да започне лечение, съпругът ти трябва да си направи няколко изследвания:
а) Изследване на чернодробните ензими (в лабораториите се нарича "биохимия")
б) Т.нар. PCR (Polymeric Chain Reaction, Полимерна верижна реакция), целяща да установи "вирусния товар4, т.е. какав е концентрацията на вируса. При нея се определя и генотипа.
в) Нива на TSH (това е вид хормон на щитовидната жлеза). Това е наложително, защото при заболявания на щитовидната жлеза лечението с интерферон е напълно противопоказно.
г) Биопсия. При нея парче от черния дроб се взима за изследване. Не е толкова страшно, колкото звучи. Става с една дълга игла, вкарвана между последното и предпоследното ребро след местна упойка. Почти нищо не се усеща, а вкарването на упойката е по-неприятно от самата биопсия.
С тези изследвания се отива в РЗОК и се подава молба, след което чакате. Ако сте от София, пишете ми, ще помогна с каквото мога.
И един съвет. Направи си и ти изследване. Макар и да не се предава по полов път, хепатитът може да се предаде на човек, с когото живееш по много начини. Например, ако ползвате една и съща четка за зъби (ако венците на носителя кървят), ако например ползваш старите му самобръсначки за да си бръснеш краката, от нокторезачка и т.н. Изследвайте и детето. Не забравяй, че ако си болна и забременееш, ще го предадеш на плода! Освен това е напълно изключено да забременяваш докато мъжът ти се лекува! Нещо повече -- по време на лечението трябва да ползвате презерватив, защото според някои изследвания рибавиринът и интерферонът се отделят, макар и в малки количества в семенната течност и вагиналните секрети.
Интерферонът е вещество, което естествено се отделя от организма при инфекция. Целта му е да "маркира" зловредното РНК (т.е. вируса), след което белите кръвни телца го нападат. Лошото е, че поради неизяснена причина имунната система не действа в черния дроб. Затова се инжектира допълнително количество интерферон, който да наруши тази бариера и да накара имунната система, подпомагана от рибавирина да си свърши работата. При зачеване по време на лечение с интерферон (било то на майката или на бащата) от самото си създаване
плодът е маркиран като вредна РНК, в следствие на което имунната система на майката започва да го унищожава. Резултатът най-често е спонтанен аборт. Така че преценете дали искате първо да забременееш, или първо съпругът ти да се излекува.
И отново -- не се тревожи. Човек може да живее 20 години и изобщо да не прояви симтоми. Това не е болест, която може да те убие в рамките на няколко месеца, нито пък предизвиква промяна в начина на живот на болния.
