Лорей, всички караници при мен докато се лекувах бяха интерферонови караници! Т.е. че бях права в повечето случаи - да, бях. И какво от това? Не може да оправя света и хората, важното е да се науча да живея някак добре с тях. Сега откакто минаха почти 6 месеца от края на лечението ми отново живея без драми. Т.е. след 6 месеца лечение вече навлизаш в дълбоките води и почваш да забравяш къде е брегът (поне с мен беше така), но важното е да помниш, че той съществува.
Помня как щях да набия направо един на опашката пред личната, че е нагъл и се предрежда! И той щеше да ме бие и аз него... едвам се въздържахме. А жените ми викат: "Остави го, виждаш че не е на кеф!" - аз виждах, ама какво - и аз не бях ама никак в настроение.