Моето лечение на хепатит C

[pchelichkata]

Здравейте,

Понесох първата инжекция стоически, май животът ме е научил да се държа все по-мъжки 
Имах съвсем леко повишаване на Т, бях замаяна 4-5 часа след инжекцията и по-сериозно ме боляха венците, но и това отмина. Надявам се нещата да продължат в същия дух 

Сега си разглеждам резултатите от хистологията - диагнозата ми е тежък хроничен вирусен хепатит с преход към цироза (А3 Ф4) и се чудя дали да не подам документи пред ТЕЛК за пенсиониране 

Поздрави на всички! Дано сте добре в този слънчев ден!

Мая

[qiqi]

Мая,страничните които ни тормозят отминават и в определен момент свикваме с тях.Почивай си повече и си пази нервите.
Ще има дни в който няма да ти прави нищо,ще има и такива в който ще се чувстваш добре,важен е крайният резултат.
И си хапвай

[Мери_]

Здравей, Мая!

Ето ти линк към обсъжданата тема, която те интeрeсува - Как болен от хроничен хепатит може да се пенсионира по болест от ТЕЛК

Въоръжи се с огромно търпение, ако решиш да подаваш документи! Моят съвет е да си ползваш правата, които ти се полагат!

Поздрави,
Мери

[tetibulka]

Мая,
при всички положения трябва да се явиш на ТЕЛК за определяне на степен на нетрудоспособност. Когато излезе решениято на ТЕЛК, можем пак да го коментираме и да прецениш дали да продължиш по процедурата и да се пенсионираш.
Казвам го от позицията на човек, извървял целия път от диагнозата цироза и хроничен хепатит и още няколко неща до получаването на пенсия. Става въпрос за съпруга ми - при него си струваше много цялото мотаене - 17 месеца, защото той е осигуряван на високи заплати през много голяма част от трудовия си стаж.
От друга страна на практика нито едно от облекченията за инвалиди не може да се ползва без пенсионно решение, така че вероятно ще извървиш и пътя между ТЕЛК и НОИ, ако искаш да се възползваш от правата си.
Чувствай се добре дошла да ми пишеш на лични, когато имаш въпроси по тази тема.

Дани

[pchelichkata]

Здравейте,

Ето че първоначалната ми радост от слабите странични ефекти се срина след 3тата инжекция. Сложих я вчера, а тази сутрин плаках без причина и не можех с никакво усилие на волята да спра. По принцип съм много сдържан и хладнокръвен човек. Хвана ме яд, че не мога да се контролирам и заревах още по-безутешно...
Първите ми контролни кръвни изследвания са добри по отношение на ензимите - намаляват драстично, очевидно интереферонът помага, но ето, че пречи на друго  Д-р Балабанска ми каза, че ако тези депресивни прояви продължат, ще трябва лечението да се преустанови. Започвам да се отчайвам.... 

Приятен съботен следобед на всички и дано нямате моите проблеми 

Мая

[tetibulka]

Чудо голямо - плакала си една сутрин неудържимо.
Насъбрало ти се е (то така става при хладнокръвните хора) и тялото ти си е намерило начин да се разтовари.
Аз бих нарекла това нормална (а и здравословна) човешка реакция, а не "депресивно състояние".

Дани

[anita]

Хвана ме яд, че не мога да се контролирам и заревах още по-безутешно...

Те това му е хай-гадното на това лечение, че нищо не можеш да контролираш - смазва те.
Оооооо, това е само първия рев, още колко ще има и накрая ще го избуташ. Тежко е наистина, но се изкарва. Лечението минава ден за ден. Никакви планове, никакви нагласи, оставяш се да те носи, но психически не се предаваш. Казваш си,че края ще е добър и си заслужава усилията. Имай предвид, че умората ще се натрупва и ще се чувстваш все по злеЩе има дни, в които просто няма да ти се живее, но с помоща на близките всичко се преживява. Аз още се чудя на моя мъж как успя да ме издържи през това време и всички тия изблици. Явно много ме обича

[tedi]

Аз още се чудя на моя мъж как успя да ме издържи през това време и всички тия изблици. Явно много ме обича

И аз така,а май и почти всеки
И аз се чудя се как ме изтърпя,щото си е сериозно изпитание.

Пчеличке,спокойно,всичко което описваш сме го преживяли всички,който сме минали през лечението,нормално е.
Ще имаш по-лоши дни даже,ще имаш по-поносими,и така.Важното е ефект да има и лекарствата да си вършат работата.

Поздрави,
Теди

[Rumi_]

Не се притеснявай, няма да ти спрат лечението. Просто при всички емоциите се появяват в различно време. Плачи като ти се плаче, мисля че олеква. Това ще отшуми, ще дойде друго.Няма как, трябва да се борим!

[Аника]

О, и аз съм ревала, че и още от време на време си рева без причина.
Факт е, не мога да го контролирам, просто не зависи от мен и си рева. На мен ми олеква.
Веднъж се разревах, като магаре пред лекуващия ми лекар, носейки си ПКК да я види, а тя даже беше и добра. Та съвсем нямах причина, но 

Горе главата! 

[qiqi]

При мен това се случи съвсем в началото,проведох разговор с доцента и психолог,но си ревях през първите три месеца за щяло и нещяло.Нормално е не се притеснявай.

[Радослав Русинов]

Историята на Мая продължава в раздела "Завършено лечение": Вирусът го няма, а ензимите вървят нагоре.....


Поздрави,
Радо