В далечната 1969 година, когато съм бил на една годишна възраст, покойния ми вече дядо ме изтърва на плочките и руква една кръв от устата ми и тридневните усилия на шуменските лекари не успяват да спрат кръвтта от горната ми устна.Налага се да ни изпратят във Варна при специалисти и там след подробни изследвания ми е открита хемофилия А средно тежка степен. От там насетне започва борбата ми и най-вече на покойната ми майка с хемофилията.
През 1972 година по-голямата сестра на майка ми също ражда син с хемофилия А тежка форма. През седемдесетте години освен игрите навън нямаше други забавления. Гоненица, криеница, игра на футбол, народна топка, кибритенки, игра на фунийки, волейбол, голче и вратарче, на ръбче и мн. други игри изискваха физически усилия, за които имах забрана особено от майка ми. Учителите ми бяха предупредени и носеха отговорност за мене, но както се досещате нямаше как да седя настрана от всичко заобикалящо ме, а и бях шило, което не седи в торба.
Родителите ми работеха, а учителите много не ги слушах на тази тема понеже като всяко момче и аз исках да бъда забелязван от момичетата и разбира се, си патех. Кръвоизливи по коленете най-вече, по лактите раменете, глезените, за което в момента нося последствията, понеже нямаше лечение както в момента, единственното лечение беше преливане на кръв и аналгинкалциум гликонций, по късно през 80-те в Плевен произвеждаха плазма и помагаше малко повече, но ни лепнаха хепатит Ц.
Болките бяха непоносими. Кръвоизливите продължаваха като глезенните и лакътните продължаваха от седмица до 10 дена, а кръвоизливи на коленете продължаваха до месец и повече...страшни болки и изключителен тормоз, както на физическа, така и на психическа основа, както за мене, така и за семейството ми...Нищо не помагаше, нито лед нито аналгин...срам ме е да го кажа, но виех като куче от болка...
Най-големите ми кръвоизливи бяха през 75-а година при обрязването ми - повече от месец не можаха да спрат кръвоизлива, а сюнетчията влезе за 5 години в затвора. Ако питате мене, и баща ми трябваше да го придружи тогава, защото стана по негово настояване...през 83-а година на 7-и октомври получих кръвоизлив на лявата тазобедренна става, веднага постъпих в болница но нищо не помагаше, загубих съзнание от болки...наложи се да ми правят морфин...но излезе, че съм алергичен към морфин, езика ми се подуваше, но болките спираха, но въпреки това продължаваха да ми правят морфин.
И така пет месеца в първо вътрешно отделение на окръжната болница и тъкмо си мислех, че оздравявам, ми лепнаха хепатит А, и то в болницата. На 1-ви феврури 84-а влезнах в инфекциозна болница. И там около 20-ина дена и шест месеца пълна диета. На следващата година, октомври месец загубих майка си, най-голямата ми опора в борбата с хемофилията, а беше само на 36. Това ми се отрази психически отрицателно, но от друга страна намерих сили сам да се боря.
След година баща ми се ожени повторно, след още една година завърших средното си образование и изкарах шофьорски курсове. А междувременно кръвоизливите си продължаваха но по-рядко спрямо минали години, но с по-силни болки, най-тежките бяха по коленете ми. През 88-а започнах работа в хлебозавода, но без да казвам за болестта си на началниците там. Изкарах 6 месеца и както се досещате след голям кръвоизлив на коляното тази ми авантюра свърши безславно.
Същата година загубих братовчед си хемофилик, само на 16 години, когото много обичах понеже споделяхме една и съща съдба. През 89-а станаха турските събития и голямата екскурзия, която ме касаеше дълбоко, но поради семейни причини не можах да отида в Турция, но в тази суматоха тогава успях да се оженя. От 2-3 години проявявахме интерес един към друг с голямата дъщеря на мащеха ми. Използвахме суматохата тогава като причина да се оженим.
През 90-а година ми се роди големият син. През 91-а се роди малкият ми син, иронията тогава беше, че аз бях в болницата заради кръвоизлив в бъбреците, а жена ми беше в родилното. Та даже се наложи аз да искам разрешение от болницата като ги изписват понеже излязоха по напред от мен.
През тези години се прехранвах като таксиметров шофьор, с баща ми карахме такси - собственните си коли. Така до 94-а когато един голям кръвоизлив на лявото ми коляно спря карирата ми на таксиметров шофьор. През тези години все още нямаше фактор 8 в във флакони. Продадох си колата и си купих метален павилион за търговия. 96-а получих голям масивен кръвоизлив на четириглавия мускул, който е в коремната кухина подисна важни нерви на десния ми крак и 9 месеца бях извън строя, от които три в болница. Тогава за първи път ми правиха фактор 8, но не можеха да нормират дозата. През 98-а получих покана от д-р Заркова от екипа на Пр. Лисичков да се присъединя към едно проучване на фактор 8. Получих фактор от фирмата производител, който фактор ползвах повече от 2 години. Научиха ме да си слагам сам фактора. И оттогава насам край на кръвоизливите. Тука искам да отворя една скоба и да посъветвам младите хемофилици, да се научат да 'чуват' кръвоизлива кога идва. То винаги проявява признак като идва. Дето се вика още като те погъделичка веднага трябва да се направи фактора. Ако се изтърве мъничко да напредне кръвоизлива, тогава и фактора не помага, трябва да се хване съвсем в начален стадий. Тогава и фактора се спестява за по-дълго време, а и психологическата нагласа е като на нормален човек, а не като на болен. Стига, отново повтарям 'ДА СЕ НАУЧИМ ДА ХВАЩАМЕ КРЪВОИЗЛИВА СЪВСЕМ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ', повярвайте ми ако се научите да улавяте кръвоизлива съвсем в началото няма и да разберете как всички освен вас ще забравят за хемофилията.
За мене последствията от кръвоизливите си казват думата, по коленете, по лактите, по раменете. Това се дължи на по-ранните кръвоизливи които съм получавал. Но от 13 години насам нямам даже и малък кръвоизлив, благодарение на фактора.
През 98-а година д-р Заркова по време на проучването ми откри хепатит C, завишени стойнойсти на АСАТ и АЛАТ стотици пъти над нормата. След 4 години успях да вляза за едно друго проучване на Роферон и рибавирин в университетска болница свети 'Иван Рилски' при д-р Антонов и проведох изключително успешно лечение на хепатит C. Не остана и следа след 2 годишно лечение, за което съм изключително много благодарен на д-р Антонов и екипа му, както и на д-р Заркова, която ме запозна с д-р Антонов.
Надявам се да съм ви бил полезен с написаното до тук и ако имате въпроси към мене знаете как да ме намерите. Благодаря.
