Информираха ме за това, че съм вирусоносител на Хепатит Ц през 2006 г, когато отидох да дарявам кръв. Тогава ми съобщиха, че не е възможно да даря кръв, тък като през 1998г. вече съм дарявала и тогава (през 1998г.!!!) са открили вируса в кръвта ми. През целия този дълъг период от 1998г. до 2006г. абсолютно никой не си е направил труда да информира мен или личния ми лекар относно моята диагноза.
След преминаването на първоначалния силен шок от диагнозата (продължил апропо няколко месеца), започнах да чета специализирана медицинска информация в интернет (на немски и английски език, слава Богу, че ги владея достатъчно добре, понеже специализираната медицинска информация в интернет на български е много ограничена) и така разбрах подробно какво точно представлява този вирус, какви генотипи има и какви са специаифчните характеристики на отделните генотипи, какво лечение се прилага в САЩ, Великобритания и Германия и т.н. както и какви са страничните въздействия на Peginterferon и Ribavirin (съответно търговските наименования са различни в зависимост от производителя). Съвсем сама открих и имената и координатите на специалисти, които се занимават с тази област. Свързах се с проф. К. Чернев (изключително съм благодарна на него и на страхотния му екип в Алескандровска за отношението и изключителния им професионализъм). В края на месец май мина чернодробната ми биопсия, която е с изключително добри показатели (почти всички пунктове са с индекс /0/ или /1/), което се обяснява с генотипа на вируса ми (3).
Сега остана попълването на документацията и подаването в НЗОК за включване в програмата... макар че все още се колебая дали при такива отлични резултати от биопсията и толкова постоянно ниски нива на ALAT, ASAT и GMAT една комбинирана терапия с Peginterferon и Ribavirin няма има обратен ефект (силно влошаване на състоянието ми). Но пък ако има и минимален шанс тази "гадост" да се изчисти от кръвта ми, мисля че бих поела риска...
Това е накратко моята "Хепатит Ц-история"